Уведомяване за съобщения в материята на гражданските и търговски взаимоотношения.

Настоящата статия насочва вниманието с към темата за потенциалните уведомления/кореспонденция между частни субекти, които трябва да съобщят важни изявления на други частни субекти (независимо дали са договорно обвързани или не) и тяхната доказателствена валидност/ефективност в потенциален и последващ съдебен спор.

Според преобладаващата съдебна практика, ако е налице валиден и действащ договор и той предвижда начин на комуникация, избран свободно от договарящите страни, този метод е този, който трябва да се спазва в комуникационните отношения между двете или повече договарящи страни. Във всеки случай, на субекта се дава право (дори при наличие на договор, който предвижда конкретен метод за комуникация между субектите) да продължи да изпраща изявления чрез други методи, например поща или оторизирани пощенски оператори (куриери).

В случай на доставка с препоръчано писмо, установената съдебна практика е, че винаги е възможно получателят да оспори съдържанието на пощенския плик дори и в случай на действително получаване на същия, тъй като обратната разписка удостоверява получаването на „писмо“, но никога не удостоверява какво е съдържанието на това писмо.

Разделянето е форма на преобразуване, чрез която едно дружество (наречено „преобразуващо се“) (става въпрос за ООД или АД) се разделя на две или повече дружества (наречени „приемащи дружества“). Разделянето се състои в това, че преобразуващото се дружество се прекратява без ликвидация и съответна част от неговите активи, права и задължения и дейност преминават към отделните дружества-приобретатели. Възможно е някои от придобиващите дружества да са новосъздадени, а други вече учредени. При преобразуването чрез разделяне приемащите дружества не могат да променят правната си форма (напр. от ООД в АД) .
Процедура.
А. Договор за преобразуване.
Преди вземането на решение за преобразуване между участващите в него приемащи и/или преобразуващи се дружества се сключва договор за преобразуване.

Въпросът, предмет на настоящата статия, е нормативно уреден в чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, който постановява, че когато съдружник в дружество с ограничена отговорност прекрати участието си в дружеството, то имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Посочената разпоредба определя момента за съставяне на счетоводния баланс, по който ще се изчисли неговото вземане. Съдебната практика (Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г., II т. о., ТК) приема, че тази законова разпоредба е с императивен характер и съдружниците не могат да я преодолеят нито със спогодба в обратния смисъл, нито с уговорка в дружествения договор. Подобна уговорка би била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

1. Процедура: Процедурата по покупкопродажба на дялове в ООД /дружеството с ограничена отговорност/ се урежда от чл. 129 от Търговския закон, където е постановено: „1. Дружественият дял може да се прехвърля и наследява. Прехвърлянето на дела в дружеството от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма неизплатени трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците и служителите, включително служители, чиито трудови правоотношения са прекратени до три години преди прехвърлянето на дружествения дял. 2. Прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор, оформен с нотариална заверка на подписите и съдържанието, след което се вписва в търговския регистър”.

Настоящата статия има за цел да очертае реда и характера на условията за спиране на процедурата по вписване/заличаване на обстоятелствата, свързани с дейността на дружествата.
1. Процедурата по вписване (като цяло).
Редът за вписване на актове в търговския регистър е уреден в глава втора, чл. 13 и следващите от Закона за търговския регистър и юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРЮЛНЦ), която е вид охранително производство подобно на това по чл. 530 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Основен участник  в това производство е субектът, който иска регистрация и процедурата е насочена към защита на интересите, с оглед постигане на действието на вписването, заличаването и обявяването, т.е. правните последици, които са изгодни за заявителя, но регистрацията сама по себе си не може да има за цел да увреди правната сферата на трети лица.

Съгласно българското законодателство, при наличие на арбитражно решение, уреждащо спор между две или повече страни по отношение на договор, съществува възможност за формална проверка на решението, която се извършва чрез обжалване пред Върховния касационен съд съобразно процедурата по отмяна на арбитражното решение.

Тази процедура е уредена в чл. 47 от Закона за международния търговски арбитраж. Срокът, в който може да бъде предявено искът, е три месеца от деня, в който страната е получила арбитражното решение. Арбитражните съдилища обикновено изпращат решенията си на страните по пощата, куриер или лично.

Договорът за управление и контрол се урежда от Търговския закон, който изисква отношенията между капиталовото дружество и управителя да се уреждат с договор за възлагане на управление. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, упълномощено от общо събрание на съдружниците или от едноличния собственик на капитала (чл. 141, ал. 7 – за дружествата с ограничена отговорност и чл. 244, ал. 7, за акционерното дружество).
Договорът за управление не е трудов договор, а граждански договор, чиято основна цел е да регулира отношенията между дружеството, от една страна, и неговия управител (или член на Съвета на директорите за акционерните дружества), от друга.

Всеки управител на дружество с ограничена отговорност (ООД) отговаря с имуществото си за вреди, причинени на дружеството (чл. 145 от Търговския закон). Фактическият състав на този вид гражданска отговорност е виновно, противоправно неизпълнение на задълженията на управителя, чието поведение е в разрез с управлението на дружеството и от което са причинени вреди. Правото на дружеството да да претендира парично обезщетение за неизпълнение на договорното и организационно задължение на управителя произтича от неговата дейност като управителен орган, изразяваща се както в активно действие, така и в бездействие и дружеството има право чрез главния орган – общото събрание на съдружниците да вземе решение за предприемане на съдебни действия срещу управителя.

Защитата на вещни права включва искове, регулирани от нормите на вещното право – ревандикационен иск, негаторен иск, иск за определяне на граници, иск за непълноти и грешки в кадастралния план. Тези искове имат вещноправен характер и с упражняването им притежателят на вещно право цели да му бъде признато и преустановено всяко нарушение на правото му от други субекти. Защитата се изразява в признаване на вещното право на ищеца и осъждане на ответника да преустанови нарушението. Следователно ищецът трябва да докаже правото си на собственост (или друго ограничено вещно право) върху процесния имот. Ако не може да докаже правото си, защита няма да бъде предоставена.

В производството по несъстоятелност основна функция има синдикът.
1. Функция, компетентност и ограничения:
С откриването на процедурата трябва да бъде назначен временен синдик, след което постоянният синдик се избира от събранието на кредиторите, което следи редовното протичане на цялата процедура. Временният синдик в допълнение към правомощията, идентични с тези на постоянния синдик, има задължението да подготви първоначалните документи като списък на кредиторите, списък на кредиторите, които са или са били свързани с длъжника през последните три години преди откриване на процедура по несъстоятелност, отчет за баланса на дружеството и др. Следва първото събрание на кредиторите с приети вземания, на което се назначава постоянен синдик.