Въпросът, предмет на настоящата статия, е нормативно уреден в чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, който постановява, че когато съдружник в дружество с ограничена отговорност прекрати участието си в дружеството, то имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Посочената разпоредба определя момента за съставяне на счетоводния баланс, по който ще се изчисли неговото вземане. Съдебната практика (Решение № 224 от 10.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 765/2008 г., II т. о., ТК) приема, че тази законова разпоредба е с императивен характер и съдружниците не могат да я преодолеят нито със спогодба в обратния смисъл, нито с уговорка в дружествения договор. Подобна уговорка би била нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
или