В хода на производството по несъстоятелност законът дава възможност на длъжника да сключи извънсъдебно споразумение с кредиторите, което представлява многостранен договор между длъжника и всички кредитори с приети в производството вземания.
Договорът за уреждане на задълженията може да бъде сключен във всяко положение на производството по несъстоятелност. Правната уредба на това споразумение е посочена в чл. 740 от Търговския закон, който гласи следното:

Настоящата статия има за предмет очертаването на основните характеристики на два от основните видове гаранции в търговскоправната сфера – особения и търговския залог.
I. Особен залог
Този закон е уреден в Закона за особените залози (обн. ДВ бр. 100 от 22.11.1996г.). Един от основните белези е, че особеният залог е винаги договорен, тъй като законът не урежда хипотези, в които да възниква ex lege (т.е. по силата на зкона). Въз основа на сключен договор за особен залог, заложният кредитор може да се удовлетвори предпочтително от заложените вещи в случай на неизпълнение на обезпеченото със залог задължение.

С оглед необходимостта от уеднаквяване на съдебната практика и правилното прилагане на закона в сферата на поръчителството и погасяването на парични задължения, което намира широко приложение в банковата сфера и множеството дела срещу длъжници поръчители, Върховният Касационен съд се произнесе с тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022г. относно следния въпрос: